Департамент Архитектура

Изследователски проект: Дигитализация на традиционна жилищна архитектура

Изследователски екип от Департамент Архитектура на НБУ изпълни проект: “Триизмерно заснемане, виртуално възстановяване и онлайн експониране на изявени паметници на жилищната архитектура на територията на България”, подпомогнат от „Фонд научни изследвания“. Проектът бе насочен към изследване на възможностите за прилагане на достъпни методи за дигитализация на традиционни жилищни сгради с архитектурни качества в помощ на тяхното изучаване, съхраняване и експониране. Проектът беше реализиран в допълнение на изпълнението на COST Акция TD1406 „Иновации за интелигентно управление на сгради от културното наследство (i2MHB)”. В комитета за управление на COST Акция TD1406 от името на НБУ участваха проф. д-р арх. Георги Георгиев и д-р Елеонора Гайдарова.

С развитието на дигиталните технологии, триизмерното сканиране и визуалната реконструкция на сгради от културното наследство стават все по-важен инструмент за разбиране и съхраняване на миналото. Образци на традиционната българска жилищна архитектура са широко разпространени в различни райони на страната и повечето от тях страдат от липса на необходима поддръжка поради различни причини. Също така, всички тези сгради често нямат подходяща документация, съдържаща изчерпателна информация за тяхната история и пространствени параметри. Ето защо е необходима спешна намеса, за да се запази традиционната жилищна архитектура чрез използване на наличните съвременни цифрови технологии. Различни методи за цифрово сканиране за създаване и обработка на пространствени (3D) изображения на архитектурни паметници намират все по-широко приложение в световен мащаб.

Изследователският екип от Департамент Архитектура на НБУ (проф. д-р арх. Г. Георгиев – ръководител, гл. ас. д-р арх. Кл. Иванов, д-р Е. Гайдарова, инж. К. Стефанов – външен сътрудник) съсредоточи усилията си в изследване на приложимостта на цифровото фотограметрично заснемане на архитектурен обект с последваща обработка на изходните данни със съвместим архитектурен софтуер. За пилотен обект беше избрана „Среброва къща“, разположена в историческата част на гр. Шумен като част от архитектурен ансамбъл, състоящ се от сгради, изградени в средата на IXX в., някои от които със статут на недвижими културни ценности (паметници на културата) с категория “национално значение”.

Дигитален архив на архитектурни обекти

Ситуация на къщата на Димитър Сребров в гр.Шумен

Къщата на Димитър Сребров е разположена в историческата част на гр. Шумен като част от архитектурен ансамбъл, състоящ се от сгради, изградени в средата на XIX в., някои от които със статут на недвижими културни ценности (паметници на културата) с категория “национално значение”. Къщата притежава ценни особености, които я правят обект на интерес:

тя е точно датирана (1872), което позволява да се направят заключения за времето, когато се развива този тип къща, и да се датират приблизително други, за които няма сведения кога са строени.
известен е първият стопанин и собственик на къщата Сава Бекяров, търговец манифактурист на едро, който пътувал до Цариград, Букурещ и другаде. Това ни дава указания за възможностите, изискванията и вкусовете на класата, на която принадлежали този вид къщи.
строителството на къщата е свързано с името на местния майстор строител „уста" Драгия, който живеел отвъд реката в Черковната махала на стария Шумен (Р. Ангелова, 1965 г.)

В своята монография от 1965г. „Шуменски възрожденски къщи“, Р. Ангелова описва подробно този забележителен образец на възрожденската жилищна архитектура от гр. Шумен. Тя подчертава, че сградата и отчасти двора са запазени в първоначалния им вид и разположение, което дава представа за отношението им към градския организъм и уличния силует. Къщата е построена в средата на двора по цялата му ширина и го разделя на две: преден представителен двор, разработен като градина, и заден стопански - с домакинска пристройка в дъното му към реката. Връзката между тях е двойна– с проход под къщата на нивото на избата и през приземния салон, който има изходи към двата двора. Предният двор-градина сега има неправилна форма. Значителна част от площта му пред къщата, както и в други богати шуменски дворове, е настлана с големи правоъгълни плочи, които придават особена красота на двора. В единия му край се намира малка цветна градина, а в противоположния кът едно сливово и едно вишнево дърво надвесват клоните си над кладенеца. Голямата затворена двуетажна къща стъпва върху висок 100 см цокъл, облицован с каменни плочи, подобни на дворната настилка. Така е постигнато сполучливо единство между сградата и двора. Седем полукръгли стъпала от дялан камък водят до приземния салон, който има значителни размери: дължина 800 см, ширина 360 см и височина 272 см. От двете страни на салона са разположени симетрично четири помещения - две стаи в предната му част с гипсови тавани и зад тях две помещения, едното от които е без директна връзка със салона. Неправилната форма на сградата по левия калкан е замаскирана от таблени долапи с различна дълбочина. Стълбата от две взаимно перпендикулярни рамена в задния десен край на приземния салон извежда в етажния салон. Неговата по-голяма височина (337 см) и дължина (900 см) вследствие на еркерните надвесвания в двата края му придават по-внушителен изглед от приземния салон и го правят център на етажната планова композиция. С удачните си пропорции (ширина: дължина: височина = 1:2,7:1), със своя добре оформен дървен таван и елегантна кобилична извивка на еркера към главната фасада салонът изразява сполучливо новите изисквания и повдигнатото самочувствие на своя стопанин. Това впечатление се допълва и от оформянето на предните стаи с богато профилирани гипсови тавани. Изграждането на сградата от цокъла на -горе е изцяло паянтово, включително и малко по-дебелите калканни зидове. Подовите и покривната конструкция са дървени.

Разпределение приземен етаж и двор

Srebrov House - 3D architectural model by klimentivanovnbu on Sketchfab


Фотограметрично заснемане – облак от точки	Облак от точки с насложен тримерен модел – бял


Облак от точки с насложен тримерен модел – с материали	Архитектурен Информационен модел на сградата – Building Information Model (BIM)